Националният конкурс за най-добър младежки стартъп 2022 г., организиран от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондa на фондовете, привлече значителен интерес. Самостоятелно и в екипи кандидати от различни университети от цялата страна представиха вдъхновяващи идеи за бизнес и иновации в сферата на устойчивото земеделие, дигитализацията, образованието, културата и културното наследство, изкуството, спорта, кръговата икономика, умните и екологични жилища и др.
Сред представителите имаше и студенти от бакалавърската програма „Геопространствени системи и технологии“, които представиха разработките, с които завършиха избираемия предмет „Бизнес приложения на геопространствена информация“.
Конкурсът се провежда под патронажа на Министерството на иновациите и растежа и в партньорство с ОББ, Витоша венчър партнърс, Иновейшън кепитъл, Морнингсайд Хил, Ню Вижън 3, Силвърлайн Партнърс, Ендевър България, БТПП (Съвет по инвестиции), BVCA и София Тех Парк.
В среда на силна конкуренция 23-ма кандидати бяха допуснати за участие в обучителния ден (Training Day), който се проведе на 26 май 2022 г. Организатори на събитието бяха доц. Савина Михайлова, преподавател в Стопанския факултет и Дочка Василева от Фонда на Фондовете.
В сутрешната сесия участниците се включиха в предприемачески игри под ръководството на проф. Цветан Давидков, преподавател в Стопанския факултет, обогатиха знанията си в областта на данъчната политика с Таня Павлова, представител на WIN IFA България, и научиха за ролята на банките в процеса на растеж от д-р Кирил Величков от ОББ.
В следобедната сесия обучение проведоха:
Павел Велков от Морнингсайд Хил Венчър Кепитъл на тема: „Генериране и валидиране на идея“;
Александър Терзийски от Ню Вижън 3 на тема: „Бизнес планиране“;
Макс Гурвиц от Витоша Венчър Партнърс на тема: „Маркетинг и продажби“;
Явор Гочев от Иновейшън Кепитъл на тема: „Набиране на капитал и представяне пред инвеститори“.
Всички участници проведоха индивидуални менторски срещи с фонд мениджърите и получиха ценни съвети за развитие на бизнеса. В края на деня участниците представиха своите иновативни бизнес идеи. Десетте най-добри проекта бяха избрани да продължат към финала, който ще се състои на 7 юни 2022 г. под формата на Pitching Day.
Курсът на гост-лектора ще включва теми, с които участниците ще могат да видят нагледни примери за приложението на езика R в обработката на данни и статистическото моделиране.
Total N° Hours: 24 (3 ETCS)
General Description: The course is aimed at Master and PhD students. The course content is designed to bridge the gap between basic R coding and basic/advanced statistical modelling. The course will consist of a series of modules, designed to build required skills to perform a family of analyses that is frequently encountered in the environmental sciences.
Course Module Contents:
1 – Introduction to R and RStudio: introduction of some fundamental statistical concepts and coding practices usign R and RStudio . Data manipulation & visualization using available packages such as ggplot2.
3 – Advanced Linear Models: Generalised Linear Models (binomial and count data); Mixed effects models; Model selection & simplification (likelihood ratio tests, AIC, glmmulti)
4 – Geo-statistical linear models: An overview of model-based geostatistics; Classical parameter estimation; Empirical and Theoretical Semivariograms; geostatistical model estimation; kriging.
Course Details: Each module will include practical exercises and supplementary challenges to help attendees build their understanding of the concepts. All course materials (including copies of presentations, practical exercises, data files, and example scripts) will be provided electronically to participants. The course will begin by quickly reviewing some fundamental statistical concepts and coding practices.
Used Software: R/Rstudio
R is a (free) open source programming language and software environment for statistical computing and graphics.
Equipment and software requirements: A laptop/personal computer with a working version or R and RStudio installed. R and RStudio are supported by both PC and MAC and can be downloaded for free by following these links:
-http://cran.r-project.org
-http://www.rstudio.com
Assumed quantitative knowledge: A basic understanding of statistical concepts.
Suggested Readings
1) Field A., Miles J., Field Z. 2012. Discovering Statistics using R. Sage. 992
2) Crawley, M.J. 2012. The R Book, 2nd edition. Wiley
2) Borcard, D. ,Gillet, F. ,Legendre, P. 2011. Numerical Ecology with R. Springer
В Аулата на Софийския университет се проведе научно-практическа конференция и кръгла маса на тема: „Зелената“ трансформация на София: предизвикателства, възможности, устойчиви решения“. Форумът е организиран по повод Международния ден на Земята (22 април) и е под егидата на кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова и ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков.
Събитието бе организирано от Геолого-географския факултет и Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Алма матер.
Събитието бе организирано от Геолого-географския факултет и Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Алма матер.
Проф. д-р Климент Найденов – декан на Геолгого-географския факултет, откри форума и отбеляза, че той има за цел да представи пред обществеността проблемите и потенциалните решения, свързани с процесите на трансформация на градската среда на София в контекста на климатичните промени, състоянието на околната среда и интензивната урбанизация на Софийската котловина. Той посочи, че 22 април е Международен ден на Земята и обикновено се отбеляза от около половин милиард души всяка година. Честването на празника започва през 1970 г. в САЩ и Канада, а в България – през 1992 г. Проф. Найденов отбеляза, че съвременната география е високотехнологична област на науката и практиката. Тя изследва пространствената организация, организационните модели на природните и социалните системи.
Географската наука използва сложни математически модели, изучава глобалните климатични и екологични проблеми, влиянието на природните и антропогенните фактори върху тях и как екосистемите се адаптират към тези промени. Изследванията в областта на науките за земята значително са напреднали през последните десетилетия благодарение на прехода ни към геопространствени системи и технологии, подчерта проф. Климент Найденов и добави, че друга ключова област на съвременната география е пространствената организация на обществото. По думите му геоданните се събират от сателитни изображения.
Проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза, че Денят на Земята е само повод да си спомним за една важна тема – всички науки трябва да си сътрудничат, за да постигнем устойчиво развитие. Климатичните промени сякаш са заглушили истинската тема, че екологичните проблеми са много и разнообразни и могат да се решат само в сътрудничество на всички науки, посочи ректорът. В изказването си той даде пример как отделният човек или отделната наука не може да се справи сам и подчерта, че всеки от нас може да изиграе своята важна роля, но заедно ще постигнем много повече. Проф. Герджиков отбеляза, че на конференцията ще бъдат представени вижданията на Геолого-географския факултет и как той се опитва да помогне за устойчивото развитие. Ректорът посочи, че и много други факултети в университета работят в тази посока – Стопанският факултет, както и природните факултети – Физическият факултет, Факултетът по химия и фармация, Биологическият факултет – в името на това да осигурят чиста природа по един много високотехнологичен път.
Проф. Герджиков отбеляза, че във Факултета по математика и информатика се разкрива трети център, който се опитва да управлява големите данни и да развива изкуствения интелект. По думите на ректора това е важно за всяка община и за обществото, защото не можем да управляваме сложни и големи процеси без изкуствен интелект. В изказването си той изрази радостта си от факта, че в почти всички тези теми Софийският университет и Столична община са партньори от много години. „Успех на днешната конференция. Това е важна тема. Развивайте я и в бъдеще“, каза в заключение проф. Анастас Герджиков.
Г-жа Йорданка Фандъкова отбеляза, че общината има възможността да използва научния, образователния потенциал на града, на младите хора, за намиране на полезни решения: „Затова съм изключително благодарна на научната общност, благодарна съм на моя университет – Софийския университет, на ректора проф. Герджиков, на всички преподаватели и учени от университета, които са отворени да работим заедно и да търсим заедно решенията на града“. По думите й в днешния технологичен век трябва да използваме данните, анализите, за да се намерят решенията. Та посочи, че до този момент заедно с учени от Софийския университет и Лесотехническия университет са заснели т. нар. градски топлинни острови и в момента се работи по мерките за намаляване на техните негативни ефекти чрез различни градоустройствени решения. Разработен е план за уличното озеленяване на София с препоръки за изграждането, поддържането и опазването му като елемент на зелената система на общината.
Г-жа Фандъкова представи друга от големите инициативи на общината – „Новата гора на София“ в землището на Суходол, а втората такава гора – в землището на Негован. Други важни инициативи са „Моето зелено училище“ и „Моята зелена детска градина“ – за засаждане на дървета в дворовете на училища и детски градини. Благодарение на такива проекти, разработени от университетите, общината знае как и какви точно дървесни видове да бъдат засаждат на определените места, за да имат по-устойчив ефект, подчерта г-жа Фандъкова и посочи, че Столична община предвижда обособяването на климатични хъбове и екопарк чрез прилагане на градоустройствени способи, базирани на анализи от научно-приложни разработки.
Кметът на София обяви и новата инициатива, която цели да насърчи зелените решения, в които да участват всички граждани, бизнес и научна общност – конкурсът „Еко етикет“ в две категории – най-зелен университет и най-зелена търговска верига. Той цели да насърчи използването на възобновяеми източници, рециклиране на отпадъци. В изказването си тя засегна и темата за качеството на въздуха в столицата и усилията, които общината полага в тази посока. Друг важен проект на Столична община е подготовката на нискоемисионна зона за автомобили. В заключение г-жа Фандъков благодари на Софийския университет и на Геолого-географския факултет за успешната организация на конференцията, поздрави всички експерти, професионалисти, преподаватели и студенти с предстоящия празник и призова да не забравяме, че опазването на Земята зависи от всеки от нас.
Г-жа Десислава Билева, зам.-кмет на Столична община, говори за зелената трансформация на София като основен приоритет на общината.
В рамките на научния форум бяха представени резултати от осъществени целеви научни изследвания за нуждите на Столична община, извършени от изследователи от столичните университети, както и технологични иновации, които биха могли да подпомогнат съществено процесите и процедурите, свързани с планирането и управлението на градското пространство и неговата природно-социална система. Доц. Стелиян Димитров, директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, изнесе доклад на тема „Пространствени измерения на проблемите в околната среда и качеството на атмосферния въздух на София: проблеми, възможности и технологични предизвикателства“. Ас. Мартин Илиев представи изследване и картиране на ефекта на градския топлинен остров в урбанизираното пространство на София. Доц. Биляна Борисова представи доклада си „Картиране и оценка на градските екосистемни услуги и природно-базирани решения в рамките на Столична община“. В рамките на събитието бе представена и концепцията на Лесотехническия университет за зелени решения в София.
Форумът включва и обществена дискусия, посветена на проблемите, потенциала и възможните решения за постигане на по-качествена и здравословна околна среда, подобряване на качеството на атмосферния въздух, адаптацията към климатичните промени и справяне с потенциалните природни рискове и явления.
Климатичните проблеми и проблемите на околната среда имат конкретни пространствени измерения и те трябва да бъдат отчитани в процеса на адаптация на София към променените географски условия, в които всички ние живеем. Науката и научните изследвания са единственият възможен начин за осигуряване на адекватна информация за променящата среда, която се явява основата на вземането на ефективни управленски решения за нашия град и неговата трансформация в по-адаптивен и устойчиво развиващ се хабитат за местната общност и бизнес.
Партньорството между Столична община и научната общност в града е пример за това как науката и висшето образование могат да се превърнат в основен двигател на тази трансформация и да доведат до превръщането на София в по-зелен, по-устойчив и по-ефективно адаптиращ се град в настоящото сложно и динамично време, в което живеем и свързаните с това предизвикателства.
